Уилям Пен
(1644-1718)
Уилям Пен
Уилям Пен е роден на 14 октомври 1644 година в добро англиканско семейство в Тауър Хил, Лондон. Син е на адмирал Сър Уилям Пен и Маргарет Джаспър, дъщеря на богат търговец от Ротердам. По време на гражданската война Сър Уилям Пен служи в Британската флота, за което Оруел Кромуел го награждава с имоти в Ирландия. Той служи в Кралските военноморски сили и получава рицарско звание. Когато амбициозният морски офицер е на 25-годишна възраст, му се ражда син.
Уилям започва образованието си в училището Чигуел, където е обучаван от частни учители. Продължава обучението си в Крайст Чърч в Оксфорд. По това време всички учебни заведения са под влиянието на Англиканската църква и няма държавни училища. Децата от бедните семейства не можели да учат, ако нямат богат спонсор. По време на обучението си Уилям Пен се запознава с класическите автори и някои съвременни писатели (сред които Шекспир). Училището било от типичен англикански тип – строго и мрачно, което изгражда младия Уилям като един много сериозен пуритан, много стриктен и без никакво чувство за хумор.
След неуспешна мисия на Карибите, адмирал Пен и семейството му отиват в Ирландия. Когато Уилям Пен е на 15 години, се среща с мисионера-квакер Томас Ло. По време на следването си в университета младежът развива своя индивидуална философия за живота. Заради религиозните си убеждения влиза в конфликт с баща си и на 18-годишна възраст е изпратен в Париж. По време на своя престой там, младежът е силно впечатлен от Нотр Дам и от католическия ритуал, но не се чувства на своето място. Търси духовно напътствие от френския протестантски теолог Моаз Амиро, с когото обменя мнения и идеи в продължение на една година. Остава още една година в Париж, след което се връща в Англия по-зрял, с добри и изтънчени обноски на джентълмен. Записва се в юридическия факултет, но прекарва малко време в него.
През 1666 година младият Пен е изпратен в Ирландия. Там той трябва да служи и да участва в потушаването на местните бунтове, израз на общественото недоволство. Междувременно се налагат строги ограничения по отношение на всички религиозни учения, различни от вярванията на Англиканската църква. Нарушителите се наказват със затвор или депортиране. Събиранията на квакерите се считат за незаконни. Но въпреки опасностите Пен присъства на събиранията им и отново се среща с Томас Ло.
На 22-годишна възраст Уилям Пен се присъединява към квакерите и остава такъв до края на живота си. Според него квакерите не се занимавали с политически проблеми (за разлика от пуританите) и не трябвало да се подчиняват на закона, ограничаващ политическите действия. Сър Уилям Пен започва сериозно да се притеснява за убежденията на своя син, но не по-малко го притесняват последиците за собственото му положение. Затова решава, че синът му трябва да напусне дома.
Оказал се без дом, Уилям Пен живее с квакерите – относително стриктни християни, които вярват, че всички са равни пред Бог и затова отхвърлят абсолютната монархия. Третирани са като еретици. По време на гоненията срещу квакерите в Англия той е бил изпращан многократно в затвора, тъй като е бил активен участник в движението. Сред най-известните случаи е съдебния процес от 1670 година с Уилям Мийд. Обвинението било в провокирането на обществени събирания. Пен е освободен след като баща му е заплатил глобата. През април 1672 година се жени за Джулиелма Мария Спрингет. Раждат им се трима сина и четири дъщери. Тъй като преследванията на квакерите се възобновяват, Пен отново се заема с мисионерската си работа в Холандия и Германия.
През 1682 година херцогът на Йорк, бъдещият Джеймс II на Англия дава на Уилям Пен голяма част от американските имения (става въпрос за днешна Пенсилвания и Делауеър). Пен веднага заминава за Америка и се установява в Ню Касъл. Той провежда първото събрание в колонията, след което отпътува и основава Филаделфия. Но неговото правителство не гледа с добро око на холандските, шведските и английските заселници, тъй като нямали историческа вярност към Пенсилвания. Те започват петиция и през 1704 година трите южни графства на Пенсилвания се отделят и се превръщат в нова полуавтономна колония на Делауеър. За столица се избира Ню Касъл, като най-проспериращ и най-влиятелен град. Но по време на целия си жизнен път Уилям Пен не успява да спечели пари от колонията и е съден за дългове в Англия.
Две години след смъртта на съпругата си (1696) Уилям Пен се жени за Анна Маргарет Калоухил. Въпреки голямата разлика във възрастта, в рамките на 12 години им се раждат осем деца, две от които са починали в ранна възраст.
През 1712 година Уилям Пен претърпява инсулт. Само няколко месеца по-късно получава втори удар. Губи способността да говори и да се грижи сам за себе си. Постепенно започва да губи паметта си. Умира на 30 юли 1718 година в Беркшир, Англия. Погребан е до първата си съпруга.
